Патрон

 

         Една от най-интересните културни фигури в живота на България; от 20-те и 30-те години на нашия век е проф. д-р Асен Златаров. С всестранните си интереси той е пример на истинската енциклопедична личност.

         Роден е на 4 февруари 1885год. в Хасково в семейството на Христо Златаров – участник в национално освободителното движение, аптекар, търговец, адвокат, кмет на града, народен представител. За любознателното дете в бащината аптека е приспособена малка химична лаборатория. От майка си – жена с културни интереси- момчето научава руски и френски език. Още юнюша чете в оригинал руските революционни демократи и френските поети. Асен учи гимназия в Пловдив, завършва в София и става студент по химия в Софийския университет. По-късно следва в Женева...

    След защита на доктората си в Гренобълския университет младия човек се отдава на научна и преподавателска работа в България- първоначално като учител в Пловдивската гимназия, а след това ката асистент, доцент и професор по химия в Софийския университет. Златаровата биография за периода 1905-1937 година сочи 660 заглавия на научни трудове, учебници, научнопопулярни материали, литературни и литературнокритически статии и есета. Доказателство за огромната научна дейност на Златаров са и областите, в които той реализира научни постижения.

   Към всичко това трябва да си представим и преподавателската му работа пред препълнените аудитории със студенти за да скицираме, макар и бегло, портрета му като на учен.

Златаров е имал и литературно призвание. Още като ученик в Хасковската гимназия пише стихове и къси разкази. Първата му стихосбирка, отпечатана в Хасково през 1905 година, остава и последната му поетична книга.

      Многостранното дело на проф. Д-р Асен Златаров на учен и популяризатор на науката, на общественик, на вдъхновен оратор и публицист, на учител и приятел на младежа, на художник на словото и литературен критик остава в нашата културна история като пример за високохуманно служене на България и българския народ.

 



 

Химн

       През 1976/1977 г. в училището като преподавател по музика работи Славчо Николов Настев. Той създава текста и музиката на  химна на училището.



 

Химн на училището”

 

1.В ясните простори на България,

светли химни нека да ечат,

нашия любим патрон признатия,

ние славим, ние славим с този химн.

 

Припев: Асен Златаров, Асен Златаров,

днес родината благодари,

за твойто дело и твойто име

е дразновение и пример в наши дни.

 

2.Твоите завети днес ние тачим,

с твоя огън и до днес горим,

с наща млада гръд днес ние браним,

родината и твойте мечти.

 

 Припев:Асен Златаров, Асен Златаров,

днес родината благодари,

за твойто дело и твойто име

е дръзновение и пример в наши дни.